Плевен е седмият по големина град в България. Той е административен и стопански център на Област Плевен, Община Плевен и е част от Северозападния район за икономическо планиране.
Плевенска община е разположена в сърцето на Дунавската равнина в Северна България, което определя значението й като важен административен, икономически, транспортен, газоразпределителен, политически и културен център. Град Плевен се намира на 170 км от столицата София, на 320 км от Черноморския бряг, на 30 км от река Дунав, на 130 км от Дунав-мост и на около 70 км от Стара планина.
До града се достига по първокласен път София-Варна (Е83), по второкласен път Никопол-Плевен (II-34), второкласен път Ловеч-Плевен (II-35). Достъпът до града по р. Дунав се осъществява чрез ферибота Турну Мъгуреле-Никопол, отстоящ на 57 км, и пристанище Сомовит, отстоящо на 31 км от града.
Община Плевен е с площ от 816.3 кв. м и население 129 781 жители съгласно последното проведено преброяване на населението през 2011 год. В състава й са включени 25 селища /2 града и 23 села/.
Плевен е земеделски, индустриален и търговски център с диверсифицирана икономика, включваща големи производствени предприятия в областта на тежката промишленост и малки и средни предприятия от леката промишленост.
Релеф
Преобладаващият релеф на общината е равнинен на североизток и хълмист на юг и югозапад. Територията ѝ е разположена на границата между Средната Дунавска равнина и Средния Предбалкан, като тя условно преминава северно от селата Беглеж и Николаево. Около 90% от площта на общината попада в пределите на Средната Дунавска равнина. В централната ѝ част почти изцяло попадат Плевенските височини, които представляват голяма, изпъкнала на югоизток дъга. Тяхната максимална височина, Средния връх (Мачугански геран, 316,9 m) се намира на северозапад от село Пелишат, на границата с община Пордим. На североизток от тях се простира същинската част на Средната Дунавска равнина, като тук релефът е равнинен и е зает от обширни обработваеми земи.
Крайният югозапад на общината, землищата на селата Беглеж и Николаево, попадат в крайните северни части на Средния Предбалкан. Тук се простират най-северните разклонения на Ловчанските височини и югоизточно от село Беглеж, на границата с община Угърчин се намира най-високата точка на община Плевен – връх Мирата (447,6 m н.в.). На север от село Опанец, в коритото на река Вит, е най-ниската ѝ точка – 51 m н.в.
Води, климат
Основна водна артерия на община Плевен е река Вит, която протича през нея в западната ѝ част на протежение около 12 km с част от долното си течение. На територията на общината Вит получава отдясно два по-големи притока – реките Чернялка (27,6 km) и Тученица (35 km). Тези две реки водят началото си от югоизточните части на Плевенските височини и текат на северозапад в дълбоки каньоновидни долини (в средните им течения). Вливат се в река Вит съответно при селата Търнене и Опанец.
За нуждите на селското стопанство на територията на общината са изградени множество микроязовири, водите на които се използват основно за напояване – Бохот 2, з и 4, Тученица, Сини вир, Бръшляница, Славяново 1 и 4, Мечка 1 и др.
Община Плевен попада в зоната с умерено-континентален климат и е с големи температурни амплитуди. Средногодишната температура е 10,8 °C.
Почви, растителност
Почвите са разнообразни, но преобладаващи са черноземните. Прави впечатление големият дял на земеделските територии – 79% при средно за страната 65%. Културните растения, които се отглеждат, са главно пшеница, царевица, слънчоглед. От овощните видове са разпространени ябълки, круши, дюля, череша, кайсия, орех. Доминантни за общината са лозовите насаждения – над 12 000 дка. През 1890 г. в Плевен се открива първото в страната лозаро-винарско училище, а няколко години по-късно и първата винарска изба. Градът се утвърждава като водещ лозарски център.
