Община Елин Пелин
Община Елин Пелин е разположена в централната част на Софийска област. Релефът е високоравнинен, полупланински и планински. Много добре е развито котловинното дъно, което е разположено между 539 м. и 600 м. надморско равнище. Гр.Елин Пелин се намира на 24 км източно от столицата в източната част на Софийското поле. Общата граница със Софийска голяма община е над 40 км. Освен със столична община, Елин Пелин граничи със Своге, Ботевград, Горна Малина, Ихтиман и Самоков. През територията на общината минава тъй нареченият Траянов друм от II век. До с. Лесново, край римския път (III век) се е намирала голяма пътна станция, наречена Бурагара (среща се и като Бугарака). Югозападно от гр. Елин Пелин са открити и проучени от останки от крайпътна стражева кула (стражница) с прилежащо към нея малко селище (IV век). Пак там са намерени останки и от създадено по-късно славянско селище. На три км. южно от с. Нови хан се намират слабо запазени руини от тракийско селище с крепостна стена. На няколко места в западна посока от селото има останки от римски селища.
История
Равното Софийско поле е било средище на народи и култури, тъй като през него минавали важни пътища, свързващи Азия със Западна Европа. Многобройни са следите от стари селища и крепости, строени по протежението им. През територията на общината минава тъй нареченият Траянов друм от II век. Тракийските селища и надгробни могили и находките в тях свидетелстват за висока духовна и материална култура. Римската и византийската култура също са оставили значими следи. До с. Лесново, край римския път (III век) се е намирала голяма пътна станция, наречена Бурагара (среща се и като Бугарака). Югозападно от гр. Елин Пелин са открити и проучени от археолозите останки от крайпътна стражева кула (стражница) с прилежащо към нея малко селище (IV век). Пак там са намерени останки и от създадено по-късно славянско селище, просъществувало до началния период на турското владичество. На три километра южно от с. Нови хан се намират слабо запазени руини от тракийско селище с крепостна стена. На няколко места в западна посока от селото има останки от римски селища.
Някои селища от общината са просъществували на почти едно и също място от времето на Втората българска държава до днес. От този период е запазена църквата “Свети Николай Чудотворец” в с. Столник. Край с. Елешница се е намирала българска крепост, разрушена при нашествието на турците. На 4 км от същото село е Елешнишкият манастир, който е един от манастирите на тъй наречената софийска Мала Света гора, построен през XV век. През XVI-XVIII век той е бил оживен книжовен център. В църквата му “Света Богородица” са запазени ценни стенописи от XVI и XIX век. През XVIII век в него е открито килийно училище. В с. Доганово се намира най-старото килийно училище в селище от района (от 1835 г.). Поради равнинния терен и близостта до черкезките селища и големия турски гарнизон в гр. София местното население взема слабо участие в Априлското въстание. След въстанието село Голяма Раковица е ограбено и опожарено, а водачите на бунтовната рая са заточени в Диарбекир.
Елинпелинският край е едно от най-запазените средища на шопската етнокултурна общност – типичният твърд говор, белодрешното облекло, характерните народните танци, песни и хумор. Традициите на местното население намират своята ежегодна изява на Шопския празник в гр. Елин Пелин, който се провежда от 1970 г.
Още през Възраждането тогавашното с. Новоселци (сега гр. Елин Пелин) постепенно се превръща в естествен културен и търговски център за близките селища. През 1881 г. то е обявено за един от околийските центрове на Княжество България. Голяма роля в развитието му изиграват построяването на железопътната линия София – Саранбей (Септември) и създаването на първата керамична фабрика в страната – “Изида”, намираща се на 4 км южно от сегашния град. С течение на времето селото укрепва икономически. В края на XIX век са създадени класно училище и читалище, които работят за повишаване на културата и просветата на населението в региона. През 1950 г. с. Новоселци е преименувано на Елин Пелин. От 1960 г. е обявено за град.
През територията на общината минава тъй нареченият Траянов друм от II век. До с. Лесново, край римския път (III век) се е намирала голяма пътна станция, наречена Бурагара (среща се и като Бугарака). Югозападно от гр. Елин Пелин са открити и проучени от останки от крайпътна стражева кула (стражница) с прилежащо към нея малко селище (IV век). Пак там са намерени останки и от създадено по-късно славянско селище., На три км. южно от с. Нови хан се намират слабо запазени руини от тракийско селище с крепостна стена. На няколко места в западна посока от селото има останки от римски селища.
От Втората българска държава е запазена църквата “Свети Николай Чудотворец” в с. Столник. Край с. е Елешнишкият манастир, в църквата му “Света Богородица” са запазени ценни стенописи от XVI и XIX век. В с. Доганово се намира най-старото килийно училище в селище от района (от 1835 г.). В с. Нови хан е запазена една стена от турския кервансарай /хан/, построен през XVII век. Сред останалите забележителности на общината са: килийното училище в с. Доганово, построено през 1835 г.; паметникът на загиналите край село Елешница, Ботеви четници; манастирът “Св. Димитър” край с. Габра от 1867 г.; Равнополският манастир.
Елинпелинският край е едно от най-запазените средища на шопската етнокултурна общност – типичният твърд говор, белодрешното облекло, характерните народни танци, песни и хумор. Традициите на местното население намират своята ежегодна изява на Шопския празник в гр. Елин Пелин, който се провежда от 1970 г.
Паметниците на културата на територията на общината са около 85 на брой.
Икономика
ПРОМИШЛЕНОСТ
С оглед на своята близост до столицата община Елин Пелин е специализирана в развитие на тежка и лека промишленост, както и услуги, намиращи естествен пазар за тази продукция.
Структуроопределящи отрасли за развитието на общината са химическата, строителната и хранително-вкусовата промишленост. В тези отрасли освен солидната база от предишни години се правят и нови инвестиции, разкриват се и се разработват нови предприятия с изцяло частна структура на капитала.
Водещ представител на територията на общината в производството на строителни материали е “Баумит” ЕООД. Дружеството е наложено име на пазара за бои, изолационни покрития и специални покрития във всички области на строителството. Други представители на строителната промишленост са “ДЕНЕЛ” – завод за сухи строителни смеси и “Тотал Бетон” – бетонов възел, разположен в гр.Елин Пелин.
Открит е и нов италиански завод в индустриален комлекс “Верила” до с.Равно поле – “EURO PREFABRICATE BULGARIA” АД, който се занимава с производството на железобетонни напрегнати колони.
Асфалтна база “Нови хан” е звено към Управление “Пътища и съоръжения”, която е основен доставчик на горещ и студен асфалт за АМ”Тракия” и източните софийски общини – общините Елин Пелин, Ихтиман, Костенец.
Общината има своето запазено място с порцеланово и керамично-огнеопорната си промишленост. “Изида”АД е едно от най-старите, но и най-известна с производството си на фаянсови и теракотни плочки, кухненски порцелан и санитарен фаянс, дружества в страната.
“Шамот” АД – гара Елин Пелин е основния и единствен производител на огнеупорни материали за металургичните заводи в страната. В дружеството е създадено и паралелно производство с италианско участие на облицовъчни кухненски плочки.
Хранително-вкусовата промишленост има най-ярките си представители в лицето на “Чипита” АД, Малцова фабрика, “Млекозавод – Асик груп”, “Даним”, “Кенар” и др.
Въгледобивната промишленост е представена от “Мина Чукурово” ЕАД с.Габра, която заема важно място в енергийния баланс на страната.
Мебелната промишленост е представена от италиано-българската фабрика “МИМ – БЪЛГАРИЯ”. С развитието на производството и налагането на пазара е изградена и втора такава със 100% българско участие. И двете фабрики работят с шведския мебелен гигант “Икеа”.
Текстилната промишленост е най-новата в общината. В гр.Елин Пелин е построен завод за багрене и печат на платове на италианския концерн “Миролио” представен от “Джордежети – България” ЕООД, чието изграждане и оборудването му са признати за чуждестранна инвестиция № 1 за 1999 г. от правителството на Р. България. Над 95% от продукцията на дружеството е за износ.
ЗЕМЕДЕЛИЕ
Земеделският фонд на община Елин Пелин възлиза на 241 881 дка пасища, 17 504 дка естествени ливади, 807 дка трайни насаждения и др. Около 60% от обработваемата земя е в полупланински и планински райони. Категорията на земята е от трета до десета.
Различните култури, характерни за региона, са подредени в следните групи (райони):
Земи за отглеждане на всякакъв вид култури.
Земи, пригодни за отглеждане на зърненожитни, зърненобобови и др. култури, без зеленчуци – предимно при селищата в планините. В тези райони почвите са подходящи за ягодоплодни и овощни насаждения.
Земи за отглеждане на технически, зърненожитни и зърненобобови култури.
ЖИВОТНОВЪДСТВО
Природно-климатичните условия и изградените традиции създават изключително благоприятни предпоставки за развитие на отрасъла в общината. Животновъдството се развива в личните стопанства, като основно е застъпено отглеждането на дойни крави, овце, кози и свине. Единствено в земеделска кооперация “Прогрес” в с. Лесново е запазено концентрираното отглеждане на говеда и овце. Редица негативи обуславят тенденцията на намаляване на броя на животните, както и на млякото и месодобива.
Контакти:
Град: Елин Пелин
Адрес: пл. “Независимост”№1
Тел.: 0725 6 86 20
Факс: 0725 6 02 00
E-mail: secretar_elinpelin@ abv.bg
Уеб сайт: www.elinpelin.org
