Община Видин се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Видин. Общинският център е гр. Видин. Общината е разположена в североизточната част на област Видин. С площта си от 512,932 km2 се явява най-голямата сред 11-те общините на областта, което съставлява 16,79% от територията на областта.
Релефът на общината е предимно равнинен и слабо хълмист. Територията ѝ попада в най-северозападната част на Западната Дунавска равнина. По-голямата, източна част се заема от обширната и равна Видинска низина (224 km2) и тук, югоизточно от с. Ботево, на брега на река Дунав се намира най-ниската ѝ точка – 28 m н.в. Останалите периферни части на общината са със слабо хълмист релеф, с дълбоко всечените долини на десните притоци на Дунав. Най-високата ѝ точка е връх Алботин (251 m), разполоен в най-северозападната ѝ част, северно от Алботинския скален манастир.
Основна водна артерия в Община Видин е участък от река Дунав на протежение от 48 km – от km 773 до km 821 (километрите се броят от устието на реката). От север на юг като десни притоци на Дунав се редуват долните течения на реките Тополовец (с левия си приток Делейнска река), Войнишка река и Видбол. В хълмистите части на общината те протичат в дълбоки долини, а при навлизането си във Видинската низина долините им стават широки и полегати, наклонът им е минимален, а течението бавно и мудно.
Историческото и културно наследство на Видин, допълнено от красотата на Дунавския бряг, придават на региона усещане за неповторимост.
Паметниците от римската епоха, Българското средновековие, османския период и следосвобожденското модернизиране, свидетелстват за дългия път на развитие и преобразяване. Вплетени в съвременния облик на града, те играят ролята на мост между минало и настояще, но се превръщат и в „препратка” към бъдещето.
Историята на Видин, като част от националната, съдържа всички характерни елементи, типични за българско развитие, но в същото време притежава и специфични особености.
Античната римска крепост Бонония била част от Дунавския лимес и е имала важно стратегическо значение в границите на Римската империя. В резултат на аварското нашествие през VI в. културните пластове се разместват, антична Бонония става център на областта. Византийският император Юстиниан Велики (527-565) укрепва твърдината, с цел възпиране на славянските племена, това доказва важността на граничния район.
Средновековният град Бдин влиза в държавата на кан Аспарух (681-701) още при създаването й в края на VII в. По-късно (през IX в.) Бдин е сред десетте военно-административните единици на Първата българска държава.
През епохата на Второто българско царство, ролята на средновековния град нараства и той става център на автономни владетели. Видин се обособява като средище на управляваните от деспот Шишман земи. Градът е последната средновековна българска столица, чийто владетел Иван Срацимир (1355-1396), също от династията на Шишман, издига ролята и мястото на Бдин. През XIII-XIV в. пристанищният град е не само политически център на северозападните български земи, но също търговско и книжовно средище.
С превземането на видинската крепост през 1396 г. от османските турци се слага край на средновековната българска държава. В старите хроники се споменава за Константин, син на Иван Срацимир, в качеството му на османски васал и български владетел.
Като граничен район в рамките на Османската империя, Видин запазва своето политическо, военно и стопанско значение.
След Освобождението градът е силно повлиян от западните модернистични тенденции в културата и архитектурата. Динамичното развитие се усеща от новоизградените фабрики и активни търговски връзки, осъществявани посредством Европейската река.
Днес Видин търси своето достойно място сред туристическите дестинации по Долното течение на р. Дунав.
