История
Град Драгоман и местността Бурел са все още "terra incognita". Малко се знае за събитията, които са ставали В района през вековете. Данни за съществуването на цивилизовано население по тези земи има от III В. пр. н. е., когато са се заселили медите — племе, вероятно от келтски произход. Останки от тракийска култура се срещат и до днес в селата Чуковезер, Бахалин, Габер, Несла, Владиславци, Големо Малово, Мало Малово и Драгоил.
Почти навсякъде в района се намират парчета от стари тухли, глинени съдове, следи от стари сгради. От това време е и едно от редките по нашите земи ритуални съоръжения — светилището на Сабазий на връх Петровски кръст на Чепън. В него са се извършвали жертвоприношения за победи във войните, за плодородие и здраве. Светилището е използвано и от славяните, и от прабългарите, а още по-късно и от нашите деди по време на османското робство.
Възникването и развитието на Драгоман е свързано с „Виа милитарис" (Военен път) или Траянов път. Целият римски път е маркиран с „милиарни колони", които обозначават разстоянията между отделните градове. Следи от този период има на много места в района, където са открити камъни с латински надписи. При управлението на император Клавдий Драгоман с Пирот и София образуват една стратегия.
Територията на сегашната община влиза в пределите на българската държава по времето на хан Крум, след превземането на София през 809 е. Няколко века по-късно, когато България е под скиптъра на Асеневци и икономиката е в подем, се създават условия за строежи на крепости и черкви. В община Драгоман черкви от този период са „Св, св. Петър и Павел" 8 с. Беренде, „Св. Николай" — с. Калотина, „Св. Георги" — с. Чепърлянци, „Св, св. Петър и ПавелМаломаловският и Разбоищкият манастир. Те са ценни не толкова като паметници на черковната архитектура, а по-скоро като живописни шедьоври. Монументалната живопис от XIII и XIV век е съкровищница от живописното наследство на нашия народ. Черквите са изписани от неизвестни майстори на четката, но в палитрата им трепкат всички цветове на природата, които карат творбите им да излъчват земна жизненост.
С превземането на София в края на XIV век под османско робство пада и Драгоманският край. За пръв път името Драгоман се среща в турски данъчен регистър от XV век.
Самото име Драгоман крие свидно тайната си, но терминът „драгоманин", което означава водач, преводач, ни дава основание да предположим, че името на нашето селище е произлезло по следния начин, както разказва легендата:
„В планинските села, където няма много полска работа, няколко десетки моми и момци, всяка пролет се организират в гурбетчийски групи и слизат надолу в полето, където обработват имотите на богатите чорбаджии. Всяка група си избира „драгоманин" /водач/ , който спазарява работата със собственика на имота, следи за нейното изпълнение, получава заплатата и я разпределя между членовете на групата, в зависимост от положения труд и квалификацията на всеки гурбетчия.
Един такъв „драгоманин" се оженва за девойка от разрушеното село Голяма Каменница и си построява къщичка малко по - надолу от развалините на старото българско село. С течение на годините около неговата къща построяват къщи и други млади семейства, като се обособяват в малка махала, която хората започват да наричат „Махалата на драгоманина", „Драгоманска махала", а от там и Драгоманско село или село Драгоман.
През 1689 г. и 1735—1745 г. се водят две войни между Турция и Австрия и много от сблъсъците стават в района около Драгоман. През този период хайдутството взема големи размери. Тук минават дружините на Сталакин Тодор, Стоян войвода, Недельо войвода, Балчо, Бързак войвода. През този период се построяват и няколко култови сгради, най-съществената от които е манастирът в с. Неделище. Построен е през 1846 г., а шест години по-късно в него се открива и първото килийно училище в общината. Черквата на манастира „Св. Атанасий Александрийски" е уникална с каменните си релефи.
Драгоман е освободен от османско робство на 1 август 1878 г., когато по силата на Берлинския договор от 13 юли 1878 г. районът е предаден от руските на българските власти.
Съединението на България на 6 септември 1885 г. не намира одобрение както от Русия и Австро-Унгария, така и от съседните държави. Следва Сръбско-българската война. Бойните действия се водят в околностите западно от Сливница и Драгоман. На втори, трети и четвърти ноември сръбската армия овладява височините Три уши и Чуката. На пети, шести и седми ноември се водят решаващите боеве на сливнишката позиция. Три уши и Чепън. На десети ноември българската армия преминава в контранастъпление и превзема Цариброд, Суково и Пирот. На 16 ноември е обявено примирието. Войната трае само две седмици, но узаконява силна и неделима България, донасяйки предпоставки за спокоен и мирен живот.
Природа
Като част от планинска България, Драгоманският район има характерния й климат. Средната годишна температура на въздуха е около 8 градуса по Целзий. За това спомагат оголените пространства на карстовия терен, които през зимата изстудяват, а през лятото не спират теченията от почти постоянно духащите ветрове.
Средната надморска височина на гр. Драгоман е 722,40 м. На областта Бурел е 765 мн. в. Най-ниската надморска височина в общината е при с. Калотина, около 495 м н. в. Най-ниската точка е нулата на рейката на река Нишава — 488,66 м, а най-високата е връх Петровски кръст — 1206 м н.в.
Събития
26 август – участие в празника на град Драгоман с изложба – базар на предмети, изработени по традиционни технологии на стари занаяти и ревю на везани облекла - НЧ „Бурел 2013“ с.Ялботина, фолклорна програма - НЧ „Мелдия 2012“ – Драгоман и НЧ „Христо Ботев 1925“ с. Габер.
6 септември – Честване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия - мероприятия в с. Големо Малово НЧ „Самообразование 1919“, честване на празника от НЧ „Пробуда 1928” с. Калотина и беседа в КЦДЖТН- Драгоман.
15 септември – Фото изложба „Всички ние и празниците в нашето село“ – НЧ „Бурел 2013“ с. Ялботина.
22 септември – Честване на Независимоста на България – НЧ „Самообразование 1919” с. Г. Малово
1 октомври – Отбелязване на Световния ден на музиката – танцово надиграване „Обичам своя танц“ – НЧ „Мелдия-2012“ гр. Драгоман.
14 октомври – „Домашно производство“ – представяне на домашно приготвена зимнина от домакините в с. Ялботина - НЧ „Бурел 2013“ с. Ялботина.
16 октомври – Отбелязване на Световния ден на хляба от жители на село Несла – конкурс за „Най-добре направена питка“ - НЧ „Селска пробуда 1930“ с. Несла.
19 октомври – Отбелязване на Деня на благотворителността – Благотворителна кампания на самодейци от НЧ „Мелдия-2012“ гр. Драгоман.
Месец октомври – Празник на зимнината „Драгомания 2017“ – НЧ „Драгоман 1925“ гр. Драгоман.
1 ноември - Ден на народните будители – НЧ „Хр.Ботев 1925“ с. Габер, мероприятия в с. Големо Малово – НЧ „Самообразование 1919“, среща с творци и активисти на НЧ „Драгоман 1925“ гр. Драгоман; мероприятие КЦДЖТН - Драгоман, НЧ „Пробуда 1928“ с. Калотина, мероприятие „Народните будители и ние“, под мотото „Съхрани българския език, цени българския учител“ и изложба на тема „Будителите и ние“ – НЧ „Мелдия-2012“ гр. Драгоман.
14 ноември – Беседа по повод 102 години от Сръбско – българската война“ – НЧ „Пробуда 1928“ с. Калотина.
24 ноември – Отбелязване на „Световния ден на танца“ – мероприятие на НЧ „Мелдия-2012“ гр. Драгоман.
Месец Ноември – Тържествено честване на 70 годишния юбилей на организирано танцово изкуство при НЧ „Драгоман 1925“ гр. Драгоман.
Месец декември – „Работилницата на Дядо Коледа“ - изработване на рисунки, украса и картички от децата в КЦДЖТН- Драгоман.
11 декември – 15 декември - Работилница за изработка на коледна украса от самодейци на НЧ „Мелдия-2012” гр. Драгоман.
Контакти
Адрес: 2210, гр.Драгоман, обл.Софийска, ул."Захари Стоянов" №26
Телефон: 07172/21-03
Факс: 07172/20-14
e-mail: obshtina_dragoman@abv.bg
Website: www.obshtinadragoman.com
