Община Малко Търново се намира в Югоизточна България и е третата по големина в Бургаска област. Разположена е изцяло на територията на Природен парк "Странджа", във вътрешността на планината.
Град Малко Търново се намира на 76 км южно от Бургас, на 56 км югозападно от Царево, на 470 км югоизточно от София и на 7 км от границата с Република Турция. Градът има население от 3 527 жители и е единствен на територията на Странджа планина. Малко Търново е разположено в средата на котловина, между реките Айдере (Меча река) и Резовска (Царска река), от името на тракийския цар и жрец Резос.
Община Малко Търново включва град Малко Търново, който служи като неин административен център и още 12 съставни села:
Бръшлян,
Стоилово,
Младежко,
Звездец,
Сливарово,
Визица,
Заберново,
Граматиково,
Калово,
Бяла вода,
Евренозово,
Близнак.
ИСТОРИЯ
На мястото на днешния град е съществувало тракийско селище, от което са останали долмени и могилни некрополи. Според братя Шкорпил тук се е намирала римската крайпътна станция Утсургас. Днешният град Малко Търново е възникнал към края на XVI и началото на XVII век, най-вероятно от преселници от околните колиби и по-малки села, заселили се около извора Големия врис. Според някои името на селището се обяснява с изобилието на бодлив трън по тези места. Първоначалното Тръново се е видоизменило на Търново, а за да се отличава от старата българска столица, му прибавили “Малко”.
Малко Търново
Първи сведения за града от по-ново време дава Г. Енсхолм, участник в похода на Дибич Забалкански през руско-турската война от 1828-1829 г. В книгата си “Бележки за градовете оттатък Балкана” той твърди, че градът имал 3500 жители, които се занимавали главно с овцевъдство и свързаните с него занаяти - абаджийство, терзийство, кожарство, мутафчийство, джелепство. Били застъпени още дюлгерството и грънчарството. Имало изкусни майстори-златари и сарафи. Добивал се мрамор, от който използвали даже за двореца “Долма бахче” в Истанбул. В десетки дюкяни процъфтявала търговията.
През втората половина на XIX век Малко Търново бил хубав и богат град с население от близо 8000 жители - българи. Българският дух, обичаи и традиции ревностно се поддържали. В началота на ХIХ век е открито първото килийно училище, през 40-те години е създадено светско училище, а към 1875 г. - и девическо.
През 1902 г. в града е открит салон за театрални представления.
След Берлинския договор, последвал Руско-турската освободителна война Малко Търново остава в пределите на Османската империя. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) тук е околийският революционен комитет, а изтъкнати негови ръководители са Стефан Добрев, Райко Петров, Лефтер Мечев, Дико Джелепов и др. След жестокия погром на въстанието, около 5000 малкотърновчани били принудени да напуснат своя роден край. Градът отхвърля чуждата власт през 1913 г.
В общината живеят общо 4 896 човека – най-рядко населеният район в страната с 5 човека на кв.км. Граничи на запад с община Средец, на север - Созопол, на изток - Приморско и Царево, а на юг - с Република Турция през ГКПП Малко Търново. През общината преминава международен път, който е и най-краткият, свързващ страните от Европа с тези от Близкия Изток.