Община Провадия е разположена в Североизточна България по дължината на дефиле, обградено със скали от изток и запад. Заема периферно място във Варненска област. Граничи с пет селищни системи - Ветрино, Девня, Аврен, Долни чифлик и Дългопол, а западната й граница - с периферни селищни системи от Шуменска област.
Провадия е селище с над 15-вековна история. Археологическата датировка отнася най-старите следи от човешка дейност в землището на града към V в. пр. Хр.
Смята се, че градът е основан като крепост и форпост на Византия срещу нахлуващите от север войнствени племена. Византийците го наричат Проват (проход или теснина). Към края на ХІ в. българите налагат името Овеч, вероятно заради добре развитото овцевъдство в този край.
През 1388 г. след продължителна обсада Овеч е превзет от турците. Завоевателите го наричат Провадия, а също така и Таш Хисар. Освобождението на България от османско иго заварва Провадия с около 3500 жители. За кратък период от време Провадия е окръжен център в Княжество България. В резултат на административна реформа от 1881 г. става околийски град.
Природа
Провадия
Територията на община Провадия се характеризира с умереноконтинентален климат. Средната годишна температура е 11.9оС.
Теренът в по-голямата си част е равнинен и хълмисто-платовиден, с надморска височина до 220 м, което в съчетание с водните ресурси (р. Провадийска и притоците й), плодородните черноземни, сиви горски и карбонатни почви и подходящия климат благоприятства отглеждането на зърненожитни и етеричномаслени култури, трайни насаждения и овощни градини.
Някога склоновете на Провадийското плато очевидно са били покрити с вековни гори. Днес се срещат относително млади естествени насаждения от цер, габър и липа - следствие на планомерни акции за изкуствено залесяване.
Минерално богатство
На 5 км югоизточно от Провадия е открито единственото за страната Мировско солно находище. Природните запаси от сол тук са практически неизчерпаеми.
Солените бани в Провадия са единствени по рода си в страната. Лечебни бани с подобно действие има само в Карлови Вари -Чехия. През 1917 г. младият войник градинар Стоян Събев открива в местността Тузлата край река Провадийска (спирка “Солна мина”) солено изворче. През 1923 г. са построени соловарна фабрика и малка лечебна баня за работниците. През 1935 г. е изградена по-голяма и по-модерна баня с едно отделение, а през 1938 г. тя е разширена с още едно отделение. Нарастващият интерес и голямата посещаемост налагат построяването на модерни минерални бани през 1962 г. Те са разположени в южния край на града. В тях по етернитов тръбопровод чрез помпи се довежда натриево-хлоридна вода от сондажния извор Солената вода, а по друг тръбопровод - натриево-хлоридно-алкална вода от местността Ерека на 2 км от града.
Сондажният извор Ерека съществува от 1952 г. Според класификацията на Картенс-Александров хлоридно-хидрокарбонатно-натриевата вода от местността Ерека спада към четвърти клас (смесени) минерални води. Температурата на водата е 23оС, дебитът - 280 л/мин, реакцията - алкална.
Забележителности
Културното наследство на общината включва 26 разкрити археологически обекта, 8 древни църкви, 185 архитектурни паметника, 6 музейни сбирки, два музея, както и 13 съвременни паметника.
Особено интересни за туристите са православните храмове “Свето Благовещение” и “Свети Никола” и мюсюлманската джамия от ХІV век.
