Община Свищов се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Велико Търново. Общината има 16 населени места с общо население 42 734 души
Свищов е град в област Велико Търново, разположен по поречието на река Дунав в Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Свищов.
Градът е известен като родното място на Алеко Константинов. Тук се намира един от най-ярките образци на архитектурата на Българското възраждане, шедьовъра на Колю Фичето - църквата Света Троица.
Населени места
Свищов
Ореш
Овча могила
Козловец
Българско Сливово
Царевец
Вардим
Морава
Хаджидимитрово
Драгомирово
Алеково
Горна Студена
Червена
Александрово
Совата
Деляновци
География
Свищов е разположен в Централна Северна България, на брега на река Дунав. Това е най-южната точка на река Дунав с най-вдаденото навътре в територията на страната дунавско пристанище. Отстои на 237 км от София, 85 км от Велико Търново, 80 км от Плевен, 90 км от Русе.
Свищов
На отсрещния румънски бряг се намира град Зимнич, с който го свързва ферибот за пренос на автомобили,камиони/ТИР/ и пътници чрез фериботна платформа. Работното време на ГКПП-Свищов "Фериботен терминал" е 24 часа- нон стоп, денонощно. Фериботът Свищов-Зимнич скъсява пътя за Западна Европа в сравнение с моста при Русе със 140 км. и 4 часа по-малко време заради избягването на трафика в румънската столица Букурещ.
Най-високата точка се намира в местността „Бунар Болар“ – 239 м н.в.
История
Латински надписи от римската легионна крепост и ранновизантийски град Нове
Поради специфичното географско разположение на града (най-южната точка на р. Дунав) тук през 48 година сл. Хр. се настанява Осми Августов легион, преименуван по-късно от Веспасиан на Първи Италийски легион (най-верният легион на императора). В околностите на днешния град Свищов по римско време е съществувало селище под името Нове (Novae), основан с Decretum Terris на император Веспасиан от 26 октомври 69 г., имащ площ от 44 хектара.
След смъртта на Атила през 435 г., хуните се оттеглят в Азия и готите са се установили отново като основна сила на Балканския полуостров. След превземането на Белград (Singidunum) през 471 г. и след походите си до Македония и Гърция, Теодорик Велики избира Нове (днешен Свищов) за основен град и своеобразна столица на остроготите, като те се установяват там през 483 г. сл. Хр. След като остават по тези земи за известно време, Теодорик Велики пренасочва своите действия и интереси към експанзия на Апенинския полуостров, която се осъществява 10 години по-късно.
През Средновековието по времето на цар Иван Шишман се споменава крепостта под името Зибестова, която е била областен център.
Градът е бил опожарен от Русите през 1810 г., но след 1820 г. започва да се възражда, а и въвеждането на парното корабоплаване по долната част на Дунав (1835 г.) възстановява просперитета на града. Румънският град Александрия е бил основан от бежанци=свищовлии след Руско-Турската война от 1828-1829 г.
На 15 юни 1877 г. при Свищов главните сили на руската армия форсират и преминават Дунав по време на Руско-турската освободителна война (вижте Свищовска битка). Оттук започва пътят към свободата на България, като Свищов става и първият освободен български град.
В Свищов още по време на турското робство с дарени средства е изградено първото в България читалище - „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, през 1856 г. Тук Г. С. Раковски основава Тайното общество през 1853 г., като в устава е залегнала идеята знамето на освободена България да е с 3 цвята - бяло, зелено и червено.
