Община Стражица е разположена в североизточната част на област Велико Търново. Заема части от Предбалкана и Дунавската хълмиста равнина.
Има разнообразен релеф. Характерен облик на релефа придават множество възвишения в посока изток-запад. Надморската височина варира от 40 до 420 м.
Общината е създадена с Указ 2295 от 22 декември 1978 година. Съставена е от 22 селища с около 17 хил.жители и е разположена на площ от 512 кв.км в североизточната част на област Велико Търново. Граничи с област Търговище и област Русе. /карта/
Има разнообразен релеф. Заема части от Предбалкана и Дунавската хълмиста равнина с надморска височина от 40 до 420 м.
На 28.07.1998 година с решение Общинския съвет определя 15 август за празник на град Стражица. На тази дата се отбелязва църковния празник "Успение Богородично". Това е и името на старата църква, която е паметник на културата.
Община Стражица се стреми към бъдеще, в което природните богатства и сътвореното от нейните жители да бъдат използвани по най-разумен и ефективен начин за осигуряване на хармонично развитие, поминък и просперитет на всеки; общината да бъде привлекателно място за живот и личностна реализация, роден дом за всички.
СтражицаПлощ: 508 кв.км.
Население: 15 220
Населени места: 22 населени места, от тях: 1 град-център на общината, 15 кметства и 6 кметски наместничества.
Климат: Климатът е умерено - континентален, характеризиращ се най-общо с горещо лято със засушавания, прохладна и рано настъпваща пролет. Зимният период е с минимални валежи и незадържаща се дълго снежна покривка - средна продължителност 48 дни. Характерни са есенни и пролетни мразове. Климатичните условия са подходящи за отглеждане на повечето от разпространените в България селскостопански култури.
Води: Водните течения и водните площи, с площ 7 499 дка, заемат 1,43% от общата територия на общината. Водните ресурси представляват поречия на реките Стара река, Лефеджа, Голяма река, Казълдере и Шипа, както и 30 микроязовира, най-големият от които, Казълдере, е с обем 8 млн куб.м. Общината ги отдава на концесия.
Почви: Почвите са представени основно от различните видове черноземи, алувиално-ливадните, алувиално-делувиалните, тъмно-сиви, сиви и светло-сиви горски почви
Туризъм
Природните дадености в общината /хълмистият характер на територията на общината, наличието на гори, реки, потоци и красиви местности/ са благоприятни за развитие на туризъм - риболовен, пешеходен, ловен, екологичен и други.
Селата от полупланинския район - Водно, Теменуга, Кавлак, Железарци, Любенци, Ново Градище и Мирово, са особено подходящи за развитие на селски туризъм. В повечето от тях обаче липсват съвременни санитарни възли и канализация. Интерес към развитие на селски туризъм проявяват и повечето от останалите села.
Съществуващата база за туризъм е ограничена. В местността "Тасладжа" има почивна база за ученически отдих и туризъм собственост на Министерството на образованието и науката с капацитет 150 легла. Фирма "Велпа-91" - АД има изградена база за отдих между Стражица и с. Мирово, с малък капацитет, но сред красива местност, с кухня и микроязовир. В град Стражица има малък частен хотел с капацитет 20 легла и заведение за хранене, който обаче към момента не функционира. В центъра на града е започнато изграждането на хотел-ресторант, собственост на общината.
Общината разполага с Картинна галерия в гр. Стражица със 7 изложбени зали. Сградата обаче не е конструктивно укрепена и възстановявана след земетресението през м. декември 1986 година. Галерията разполага с богат фонд - 546 живописни творби, 93 скулптури, 240 графики, 28 творби от приложния раздел. Сред особено ценените експонати са творбите на Илия Петров, Никола Манов, Владимир Димитров - Майстора, Димитър Казаков, Йоан Левиев, Михалис Гарудис, Васил Стоилов, Енчо Пиронков, Катя Гецова. От 1974 до 1985 година се е провеждал Международен пленер по живопис.
Сега част от творбите са разположени в изложбена зала, където е уредена и музейна сбирка. В града има и частна музейна сбирка на краеведа Хараламби Проданов, проследяваща развитието на Стражица от времето на траките до наши дни.